Приказките за Сиан могат да бъдат интересни за всеки

Приказките за Сиан могат да бъдат интересни за всеки

Blog Article

Забележка: очаква се геомагнитна буря, отслабени и болни хора може да се чувстват зле

След половина час Али чауш си спомни мисията си и остави Ковачева, па влезе в хана, за да продължи диренето си и да изгледа гостите.

Явно отново я докоснах с това, защото като легнахме да си почиваме, започна да ми прави от нейния страхотен масаж – просто пипа вълшебно, изключително приятно е.

Пристигате в Чонгкинг, където ще се качите на влак за Сиан – столицата на провинция Шънси.

Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:

Този сайт е с информационна и рекламна цел и е възможно поради динамиката на ценообразуване да има промяна в офертите преди датата на пътуване.

След това ще бъдете извозени до железопътната гара, където ще се качите на влак Сиан-Пекин.

Пътуващите имат право да прекратят едностранно договора по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет, след заплащане на следните суми:

Един от тях, познатия Али чауш — чернокож, брадат, с грубо и подпухнало лице турчин — улови чаршията — днес Търговска улица, — проби си път през шумния върволяк, който гъмжеше из тясната, с притиснати и ниски редове от бакалници и дюкяни улица, като се вгледваше внимателно в някои лица.

Така и направихме – ходих по пътеката, после се отклоних в една гора, то април месец, кално, добре, че си носех всякакви кърпички и вода в раницата, да се позачистя, отделно се закачих за едни храсти, щях да си скъсам горнището, абе зор беше, но стигнах до една поляна и се надявам да съм разбрал правилно, та тя да ме намери, че обхват никакъв няма. Чакам там близо час – нищо, викам си, само съм объркал някъде пътя, ако не се появи още малко тръгвам обратно.

И направи знак, че не желае да говори повече за едно опасно нещо.

На ??????? ?? ???? следния завоя аз срещнах Здравка, кираджия си, който се връщаше да ме дири.

- Коня го изтормозих максимално, че нямах представа дали ще ме чакаш толкова време, но на връщане ще се прибираме спокойно.

И като се смъкнал от коня си, заставил и Грозева, още по-силно втрещен и уплашен, да слезе и седнали под клоните на един бряст край пътя.